Чтение онлайн

След малко Франи влезе в хола, вързала косата си на опашка, с тениска и шорти, по сандали на бос крак. Остави на масата пред Ейб поднос с два чайника, чаши и купа със сладкиши. Сви се като котка в люлеещия се стол срещу него.

— Какво ще кажеш, да проявим малко храброст и да не гледаме телевизия тази вечер?

Глицки се засмя и се зае да изстиска лимон в чая си. Франи се сещаше за всичко.

— Значи само да си говорим?

Тя кимна изразително.

— Странно е, но предлагам да опитаме. — Пресегна се и докосна коляното му. — Изобщо не говорихме _за теб_. Как се справяш?

Той разбърка чая, загледан в миниатюрния водовъртеж.

— Добре съм, Франи. Наистина. И май с това изчерпах темата.

— Е, но ако ми простиш за израза, изглеждаш малко смачкан.

— Трудна седмица беше. — Отпи от чая. — Наистина съм добре.

Франи пак кимна.

— Дизмъс твърди, че кажеш ли три пъти „добре съм“ за една минута, значи никак не си добре.

— Тъй ли било според Дизмъс?

— И ако вметнеш „наистина“ поне веднъж, значи _наистина_ не си добре. — Тя се наведе към него. — А ти го каза два пъти. Забелязах.

Харди се вмъкна откъм трапезарията с пълна чаша в ръка. Франи вдигна поглед към него.

— Ейб бил добре. Ама наистина.

— Чудесно — каза Харди.

— И не иска да говори за това.

— Още по-хубаво. — Махна на Глицки да се отмести и зае другия ъгъл на дивана. — И аз не искам да обсъждаме Ейб.

— Няма нищо за обсъждане — натърти Глицки. — Върша си работата, животът си тече.

Франи разтърси глава.

— И един път не си излязъл с жена за година и три месеца.

Глицки бе слушал същото неведнъж, с дребни промени. Белегът по устните му се изпъна.

— То е защото ти вече си семейна.

Франи грейна и каза на Харди:

— Много е мил.

— Истински ангел — съгласи се Харди. — Макар мнозина да говорят друго.

— Ейб, все пак… — Франи не смяташе да се откаже лесно.

Глицки се плесна по краката и стана.

— Все пак, приятелчета, трябва да потърся Уес Фаръл.

Най-после Фаръл отговори на обаждането. Като че беше съвсем трезвен и надъхан.

— Лейтенанте, разговарях със своя клиент преди не повече от двадесет минути. Той гори от нетърпение да уредим нещата. Аз също. Вашият приятел Харди спомена, че имате някакъв план и бих искал да знам какъв е. — Вече по-рязко: — Очаквах, че по-рано ще се свържете с мен.

Глицки отвърна остро:

— Не си бяхте вкъщи. Опитвах няколко пъти. И бях на разположение целия ден вчера. Щяхте вие да ме потърсите, забравихте ли?

Кратка пауза, после сдържано сърдитата реплика:

— Смятам, че обясних задоволително положението на господин Харди.

Глицки усети как се изпарява желанието му да сътрудничи с този човек. И Фаръл вече си служеше с тона на юрист — защитата срещу обвинението, на чиято страна беше Глицки. Харди пък се превърна в господин Харди. Щеше да изпусне Фаръл, значи и Ший, и всичко останало, ако не смачкаше главата на надигащата се враждебност, на пламналото раздразнение.

— Моля за извинение — каза той. — Боя се, че нямах много време да изслушам Харди. Той само ми предаде, че сте готов да разговаряте с мен. Само това. Радвам се, че склонихте.

В поредната пауза Фаръл сякаш преценяваше доколко е искрен.

— И каква е вашата идея?

Сега беше ред на Глицки да се колебае. Доколко откровен можеше да бъде?

— Говорих със сенаторката Уейджър. Алън Рестън е нейно протеже, а точно той е препъникамък и за вас, и за мен. Тя ми обеща да се срещне с него, да го убеди, че трябва да направи отстъпки на Ший, да му осигури безопасност.

— Лично ли говорихте със сенаторката?

— Да. — Съзнаваше, че дължи още някакво обяснение: — Заедно следвахме в колежа. Познаваме се.

— Щастливо съвпадение. Тя обеща ли?

— Да, каза, че ще говори с Рестън. Стори ми се сигурна, че ще убеди Рестън да смекчи позицията си, да даде гаранции, а точно това желае Ший, нали? Променил ли си е намеренията?

— Доколкото знам, не. Лейтенант, обаче за него това са минимални искания. Още желае да бъде изслушан. Длъжен съм да ви уведомя, че ще упорствам докрай, за да отхвърля изцяло обвинението. Нагласено е.

Глицки реши, че моментът е подходящ да укрепи току-що сключения съюз.

— Господин Фаръл, ако пожелаете да изложа скромните си доводи пред когото и да било, няма да скрия мнението си.

— И какво е то?

— Не вярвам вашето момче да е виновно. И не мисля, че доказателствата подкрепят обвинението. Той може би дори е герой в случая. Според мен, трябва да го оставят на мира.

Глицки дочу въздишката на облекчение.

— Благодарен съм ви за това — увери го Фаръл. — Имате ли нещо против да ви задам още един въпрос?

— Питайте.

— Имате ли някакви улики, сочещи към истинския подстрекател на тълпата, виновника за саморазправата?

Глицки прецени, че може да сподели каквато информация има.

— Двама са. Нищо необоримо засега, но да — има някои неща, вглеждаме се в някои хора.

— Точно това исках да чуя. — Мълчание. — И така, кога ще говорите отново със сенаторката? Или с Рестън?

— Очаквам да стане по някое време тази вечер, най-късно утре сутринта. Лоре… сенаторката не можа да открие Рестън в службата и му остави съобщение на домашния телефон. Не се знае кога ще си е у дома, но тя му каза, че е спешно. Ще й се обади.

— Май не е зле и аз да си монтирам телефонен секретар — ни в клин, ни в ръкав подметна Фаръл. — Но и така уговорката е добра. Ще говоря с Ший в девет сутринта.

— Да, вероятно дотогава ще съм научил нещо. Ще мога ли да ви намеря на този номер?

— Никъде няма да ходя. Тук ще съм.

— Добре. Ще ви потърся.

— Чудесно. Още нещо, лейтенанте.

— Да?

— Благодаря ви. Надминахте всякакви мои очаквания.

— А би трябвало винаги така да си вършим работата.

— Ъхъ, как не — промърмори Фаръл, — ако чичо ми имаше колела, щеше да е каруца.