Неизбежно правосъдие
Шрифт:
— Може да е _твоята_ най-добра идея, но лично аз съм имал и по-добри.
— Да бе, и какви са те?
— Например, ожених се за сестра ти.
Естествено, Моузес нямаше да оспори това.
— Все пак — помирително каза Харди, — трябва да призная, че малко се тревожех.
Макгайър пак си наля пълна пластмасова чаша. Глътна наведнъж една трета от бирата.
— За какво?
— И още питаш. А, нищо особено, Моуз, напоследък е толкова благо в града, за какво да се тревожа?
Макгайър изля още малко бира в гърлото си и поклати глава.
— А, не и тук. Никога не би се случило при мен. В моя бар — никога.
— Тази песен май съм я чувал вече — в Сан Франциско било невъзможно, обаче какво стана?…
Моузес размаха ръка към насядалите хора.
— Ей, погледни бе, Диз. Само погледни.
Погледът на Харди се плъзна по тълпата. Срещаше какви ли не лица.
— Добре де… Това доказва ли нещо?
— Да, Диз, според мен доказва. Сериозно говоря. Помисли само — преди два дни, преди седмица, нали помниш… а виж ги сега. Животът продължава.
Харди завъртя кранчето на бъчонката с „Гинес“, наля си два-три пръста от тъмния нектар. Изгълта бирата наведнъж, пак огледа множеството и се обърна към своя шурей.
— Може би. Господи, надявам се да е така.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4976
__Издание:__
Джон Лескроарт. Неизбежно правосъдие
Американска, първо издание
Превод: Владимир Зарков
Редактор: Вихра Манова
Художник: Росица Крамен
Формат: 84 х 108/32
Печатни коли: 32
Издателство Весела Люцканова, 1996 г.
ISBN: (липсва)