Чтение онлайн

Мелъни се къпеше. Кевин си седеше в креслото. Пусна си новините в четири следобед, но един от най-големите репортажи включваше и изявление на Алън Рестън. Записаната от беглеца Кевин Ший видеокасета поначало не заслужавала доверие — очевиден опит да търси симпатиите на обществеността, като отнесе случая направо към нея. Тази хитрост нямало да успее. Срещу Кевин Ший било заведено дело за убийство и били полагани всички необходими усилия опасният престъпник да бъде изправен пред съда. Кевин изключи телевизора.

И сега _какво_ щеше да прави? Не намери Уес Фаръл в дома му. Набра номера три пъти през последния половин час. Още по-явната враждебност на районния прокурор го разтревожи. Започваше да осъзнава съвсем нова за него и твърде страховита истина — колкото по-дълго се укриваше, толкова по-неразумна и пресилена щеше да става „официалната“ реакция. Представата, че е все по-опасен, по-непредсказуем, нямаше с нищо да му помогне, ако се стигнеше до залавянето му, а ако властите откриеха къде е, това непременно щеше да се случи…

_Не можеше_ да позволи това. И не можеше да позволи на Мелъни да остане с него, ако се стигнеше дотам. От тези словоблудства за „опасния престъпник“ му се свиваше стомахът — някой или някои навън като че нямаха намерение да го хванат жив.

Но и не очакваше нищо добро, ако го тикнеха в затвора. Вярваше, че е твърде голям шансът изобщо да не доживее до началото на съдебния процес.

Пак започна да натиска бутоните на телефона. Уес очевидно бе свършил добра работа, за да накара хората от телевизията да разберат значението на видеозаписа. Но имаха нужда от по-добър начин да поддържат връзка помежду си. Не бе предполагал, че събитията могат да се ускорят толкова, да му отнемат всякаква възможност да избира, да решава. Но вече предусещаше накъде духа вятърът. Бяха му измъкнали юздите от ръцете и сега беше принуден да търси как да спре това безмилостно препускане, а без Фаръл, без някаква юридическа стратегия не му идваше наум как да постигне това.

В този момент Фаръл издърпа стол и се настани до единствената маса край прозорец в „Малкия Шамрок“. Всъщност, след успеха с видеокасетата, той наистина се прибра, за да чака следващото обаждане на Кевин. Но само десет минути по-късно Дизмъс Харди го завари вкъщи и го помоли да поговорят, съвсем неофициално, за Кевин Ший. Биха могли да се срещнат в „Шамрок“.

Ясно, мълвата бе плъзнала.

Фаръл познаваше Харди още от времето, когато онзи беше барман в същия този бар. Предположи, че като адвокат с все по-гръмка слава в обсъждани и по новините дела, сега Харди мътеше водата, опитваше да се намести в бъдещото шумно дело за убийство срещу Кевин Ший. Е, нямаше да навреди, ако поприказва с човека, и без това дните му не бяха прекалено заети. Кевин обеща, че поне още едно денонощие ще кротува, така че засега нямаше непосредствена опасност, доколкото Фаръл знаеше.

И ето ги тук, а Моузес Макгайър вече излизаше иззад барплота, понесъл две халби „Гинес“, Фаръл и Макгайър размениха малко любезности за предишното посещение на Уес в бара и нощта, която прекара на дивана в хола на бармана. Съпругата на Макгайър още ли е сърдита?

Никой от двамата не приличаше на адвокат, както бяха облечени. Чукнаха се и Фаръл попита с какво може да бъде полезен на Харди.

— Чух, че Кевин Ший ти е клиент.

— От Глицки ли?

Дотук, каза си Харди, с премълчаването на това име през първите няколко минути.

— Ами да, Глицки ми спомена.

— Той е лайнар. — Харди си замълча. Фаръл надигна халбата. — Отивам при него с предложение да му доведа Кевин Ший, който между другото в тази история не е по-виновен от мен или от теб. — Фаръл забеляза изражението в очите на Харди и го възпря с жест. — Знам, знам, но този път никому не хвърлям прах в очите. Момчето просто не е направило онова, което му приписват. Изобщо не е замесен. Точно обратното.

— Твърдо ли си уверен?

— Да речем, че съм морално убеден, ако ми простиш за този израз. И това е единственото, което би могло да ме върне към занаята, повярвай ми.

— Е, какво стана при срещата ти с Глицки?

— Ами много приятно си поговорихме. Стори ми се готов да помисли. Каза, че ще пробута на прокуратурата идеята за специална защита на Ший, а дотогава всичко ще си остане между нас.

— И?

— И след малко съм си в апартамента, а отдолу ми звъни някакъв тип със заповед за обиск, търсел Кевин Ший. Глицки е уредил да ме проследят.

Харди се зае с бирата си, за да спечели малко време.

— Не ми се вярва Ейб да постъпи така.

— Приятел ли ти е?

— Виждаме се от време на време.

— Той ли ти разказа историята?

— Коя история?

— За следенето, за заповедта, за останалото?

— Не. Спомена, че ти си знаел къде е Кевин Ший. И ми се стори, че случаят е добър.

Фаръл бе предположил веднага, че това е причината Харди да го потърси. Но малко помощ може да му е от полза, ако стигнат до съд… и в такъв случай Харди ще е добър избор, вече ставаше известен с умението да влиза под кожата на съдебните заседатели. Но Фаръл не искаше да го заблуждава.

— Не съм сигурен. Не става дума за дебел портфейл.

Харди знаеше какво означава предупреждението — клиентът не разполагаше с никакви средства. Сви рамене.

— Понякога има други изгоди. Не се знае. Сигурно Ший тогава не е бил в твоя апартамент?

— Мислех, че е. Когато излязох да се срещна с Глицки, беше там. Той и Мелъни… чули вече за Мелъни? Много я бива да се изплъзва… точно тогава ги прихванал пристъп на мания за преследване (аз така си мислех, но излезе друго). Сега са другаде, не знам точно къде.

Харди поумува над чутото. От пръв поглед му се стори, че нещо не се връзва. Беше „морално убеден“, че Глицки не е заповядал на никой да проследи Фаръл. Глицки нищо не знаеше за това, иначе не би молил Харди да стане посредник и да разпитва защо Фаръл не иска да говори с него.

Дори да оставеше почтеността настрана, Глицки добре знаеше, че такива удари под кръста не водят до нищо добро. Не му беше присъщо да постъпва така. Щом Ейб е дал дума, значи не е било, както си го представяше Фаръл.

— Сигурен ли си, че Глицки те е издънил? — попита и повтори, че не му се вярва лейтенантът да направи това. — И какво би спечелил?

— Да се прочуе, може би даже да грабне наградата. Да пукна, ако знам. Но той единствен знаеше, че съм свързан с Ший и ми каза недвусмислено, че ще си държи езика зад зъбите. — Фаръл пак опита бирата. — Излъга ме и толкова.

Харди завъртя своята халба на масата.

— Заповедта засягаше само Ший, а не някакви документи или вещи?

— Беше заповед за претърсване на жилището ми. — Фаръл се намръщи недоволно. — Сержант Стоунър я изпълни извънредно старателно.