Чтение онлайн

Кевин смеси своите с останалите в тестето.

— Нали трябва да броиш…

— Мелъни, ти печелиш. Край на играта. Гарантирам ти, че имам над сто точки. Може и да съм прескочил двеста с последното раздаване, а такъв погром още не съм виждал.

— Разваляш удоволствието от играта.

— Сигурно ми омръзна да играя на „джин“.

Стана иззад кухненската маса и отиде в хола. Апартаментът му се струваше тесен. Поспаха и се събудиха малко омекнали след каната „Фред“. Провериха по телевизията дали видеозаписът на Кевин е попаднал във важните новини (не беше), любиха се и пак заспаха. Когато се разсъниха окончателно, Кевин включи отново телефона и се обади на Уес Фаръл, накара го да обещае, че ще се погрижи за касетата. Потърсиха храна в кухнята, после седнаха да играят на карти. Повече от два часа „джин“.

Стоеше до спуснатите щори на прозореца в хола. Мелъни застана зад него. Не го докосна, но той усещаше присъствието й.

— Май наистина започват да ме хващат нервите от всичко това — каза Кевин. — Извинявай. Не биваше да си изкарвам яда на теб.

— Нищо страшно — Мелъни плъзна ръка по гърба му. — Много хора не играят добре карти. Нужна е определена нагласа на ума, а на теб просто ти липсва. Не означава непременно, че си тъпичък. Поне в останалото.

Той се обърна, лицето му беше безизразно. Понечи да я заобиколи, стъпи встрани, посегна с ръка и…

— Ей!

Събори Мелъни с майсторски изпълнена техника от джудо, но в последните десетина сантиметра я отпусна меко на пода.

— О, съжалявам — промърмори, докато прекосяваше хола. — Сигурно не съм те забелязал навреме.

Седна в едно от креслата.

Мелъни пропълзя по пода на длани и колене, опря лакти на коленете на Кевин и отпусна глава в скута му. Той разроши косата й.

— Чудя се дали е така с женените.

— Кое? — Вече започваше да разбира, затова продължи лековато: — Окован си завинаги, затова играеш „джин“ да убиеш времето, това ли?

— Е, звучи много романтично, но аз ти говоря за чувството, че ти си целият свят, че не съществува никой друг.

Мелъни вдигна глава, погледът й някак се смекчи. Той говореше сериозно, а не си правеше майтап.

— Да, според мен някои бракове започват точно така. Но не вярвам да са останали много хора, които мислят същото, повечето дори не ги интересува. А за теб как е?

Кевин тръсна глава.

— Май никога не съм се замислял.

— Ами твоите родители…

— А, не и моите. В семейството ни беше „всеки за себе си“. Татко беше затънал до уши в бизнеса, мама… тя се интересуваше само от мама. А Патси беше нейно второ издание. Освен, може би… Джоуи.

— Брат ти…

— Аха. Добро момче беше. Между другото, как подхванахме тези приказки?

— Нали си говорехме за чувството, че не си сам. Той още ти липсва, нали? Брат ти де?

— Знаеш ли, като научих, просто не повярвах. Не можех да повярвам. Само не Джоуи. Мислех, че сигурно са сбъркали. Естествено, нямаше никаква грешка. Един път и армията да не се издъни…

Главата й пак легна в скута му. Силно стисна краката на Кевин.

— И след това, аз… не знам.

— Ти и Уес — промълви Мелъни.

— За какво говориш?

— Започвам да разбирам защо двамата се разбирате толкова добре. — Обясни му накратко историята с Марк Дуър, как Уес престанал да вярва на когото и да било и не искал да се обвързва. — Но и двамата не сте такива, нали? Поне преди не сте били…

— Мел, вече в нищо не съм сигурен. Последните три години прекарах… ами, _ти знаеш_ какво правех, как живях. Не исках да се забърквам в това — махна неясно с ръка, — да загазим и двамата. Адски съм сигурен, че не стана по мое желание. Не ми влиза в работата, не е мой проблем…

— Може и да е. Твой проблем е онова, което накрая се оказва, че си направил.

— _Не искам_ да правя такива неща.

— Може би не ние избираме. — Отнася се и за мен, добави тя безмълвно. — Все едно, нали затова сме отново заедно. Поне нещо имаме, а?

Бе отпуснал ръка на гърба й, сега започна лекичко да я движи по раменете и врата й.

— Бях голям скапаняк. Преди се държах гадно с тебе.

— Е, и аз съм виновна. Не биваше да ти позволявам да се държиш така, трябваше по-малко да ти отстъпвам, но се боях, че ще ме оставиш.

— Точно това исках. Такъв съм станал, разбираш ли? Зарязвам хората. Не ги усещах, освен когато започнах да чувствам нещо към теб. Харесвах те и това ми беше проблемът. Харесваше ми, че си толкова напориста, стегната, организирана, че си държиш на достойнството…

— Наистина ли?

— Мел, ти имаш ли представа колко рядко се срещат такива хора? Ами да, харесваше ми. Най-после срещам някой, дето не е въздух под налягане. В който има нещо сериозно.

— Мислех си, че ме мразиш, защото не съм забавна…

— Отначало беше, ако си спомняш, преди аз да…

— Не стана заради теб.

— Стана. Уплаших се, че толкова си падам по теб. Ами ако се окажеше, че не си каквато си въобразявам? Ах, горкичкият аз. Тогава наистина оставах прецакан, нали… И реших, че искам да проверя наистина ли си толкова силна, толкова самоуверена, толкова дяволски оправна. Това ми беше проверката — ако още ме харесваш, щом започна да се държа гадно с теб, значи не си толкова страхотна.

Тя клатеше глава, взираше се в него с насълзени очи.

— Кевин, аз не само те харесвах. Не исках само да си имам гадже. Влюбих се в тебе. Обичах те. И сега те обичам.

— Сигурно забелязах и за мен беше още една черна точка срещу теб.

— Защо?

— Защо ли? Че какво толкова имаше да обичаш? От какво се крия зад тези щуротии, според теб? Сериозно ти говоря, изобщо не виждам откъде накъде някой ще ме обича…

Тя го опари с поглед.

— Кевин, а според теб защо сега си точно тук? Защо _ние_ сме тук? Защото _ти_, Кевин Ший и никой друг, се опита да спасиш живота на Артър Уейд. И защото вероятно си единственият, който би решил, че е важно да остане в града и да разкаже истината, дори ако никой не иска да чуе. А не да бяга, да се оправдава. Просто правиш, каквото си длъжен. И знаеш ли какво си мисля? Прав си. През цялото време беше прав. И те обичам. Повтарям ли се вече?

— Малко. Ще го преглътна някак.

— Да знаеш, и аз не бях самото съвършенство. През цялото време все сдържана и сериозна. И _в това_ беше прав. Имах нужда от… ритник по задника.

Той я потупа.

— По това хубаво нещо ли?

— По същото. И ти го направи. Би ми страхотен шут по задника.

— О, по всяко време съм готов да те плесна там.

Той я придърпа нагоре и я настани в скута си.

— Ребрата ти… — каза Мелъни.

— Никога не са били по-добре.

Мелъни склони глава върху рамото му и се притисна в него.