Чтение онлайн

Телефонът звънна. Двамата мигновено си погледнаха часовниците — повече от петнайсет минути до уговорения час.

Фаръл прецени, че имат още подробности да обсъждат, при това много. Не се чувстваше готов, но след втория сигнал сграбчи слушалката. Вслуша се, сбърчи чело.

— Ъхъ, тук е, един момент. — И се обърна към Глицки. — Илейн Уейджър.

Илейн каза на Глицки, че говорила с майка си, която отхвърлила всички негови голословни твърдения. Тя само искала Кевин Ший да бъде арестуван. През цялото време. Лорета не смятала — и Илейн също стигнала до това мнение — че е подходящо да извеждат Ший от града и окръга. Това засягало полицията, а Илейн работела в районната прокуратура. Въпросът бил извън кръга на нейните професионални задължения. И затова била длъжна да не нарушава процесуалните норми.

По-уместно било да вършат всичко по правилата. Ейб пак можел да й предаде Ший, всички заедно да отидат в центъра, да регистрират задържането и да му осигурят безопасност. Самата идея, че нещо лошо може да му се случи в затвора, била чиста лудост. Не се случва често да убият някого в затвора, особено при такова шумно дело. Независимо от това, на Кевин Ший щяла да бъде осигурена специална охрана. Нямало за какво да се тревожи.

Глицки я изчака да свърши и заяви, че новото предложение за нищо не става.

— Но защо?

— Защото господин Фаръл няма да позволи Кевин Ший да попадне в затвора на Сан Франциско, без по-сериозни гаранции за сигурността му.

С това разговорът се изчерпа, ако не се брои последната забележка на Илейн, че Глицки се престаравал и май виждал призраци.

Той внимателно остави слушалката на мястото й. Оставаха пет минути до девет. Обясни на Фаръл смисъла на предложението, който и без това схвана основното, застанал напрегнато зад рамото му.

— Сега какво да правим?

Глицки зарея поглед в стената.

— Не вярвам да сте податлив на внушенията, че трябвало да отведете клиента си в Палатата?

Дори не очакваше отговор. Решението опираше до сблъсък между него и Лорета, както нещо вече му подсказваше. Фаръл понечи да отговори, но Ейб размаха ръка, за да покаже, че въпросът е бил на шега. Обаче следващият беше сериозен:

— Ами ако успея да доведа самата сенаторка?

Вкиснат от отмятането на Илейн, Фаръл тръсна глава.

— Не знам дали тя ще…

— Тя може. Рестън е неин човек. Ще го накара да обещае сигурна защита и междувременно, ще отпъди ФБР, ще съобщи на хората, ще принуди Мохандас де престане с тези призиви „жив или мъртъв“ — Запъна се. — Единствено тя може да помогне.

— Но защо би го направила? Нали току-що ми казахте, че… нали ей сега се обади нейната дъщеря?

— Тя се опитва да опази дъщеря си, работата й. Но сега е друго.

— Лейтенант, тя няма да се съгласи.

Лицето на Глицки беше мрачно.

— Може би ще я склоня. — Стана енергично. — Имате ли пейджър?

— Не, вече нямам.

Глицки дръпна своя от колана на панталона.

— Вземете го. Ако тя се съгласи, ако мога да й предам Ший, ако го защити публично, по-добра гаранция не можете и да си представите.

— Но дори да я убедите, как ще можем…

Глицки посочи пейджъра.

— Ще предам съобщение на този номер. Ако имате възможност, обадете ми се и ми кажете къде сте, къде е Кевин Ший. Стигнете ли при него преди ФБР, омитайте се светкавично, скрийте се на друго място и чакайте пак да ви потърся. Ако ли не… ако федералните ченгета ви следват по петите, обадете се на телефон 911. Важното е да има и други хора. Осигурете си свидетели.

— Какво ще правим, ако Лорета Уейджър просто откаже?

Стигналия до вратата Глицки се обърна.

— Господин адвокат, искате да ви нахвърлям набързо друг план, в случай, че не стигна до вас чрез пейджъра, а всички вие се изплъзнете от федералните?…

— Е, имате ли такъв?

— Не сте го чул от мен, но… плюйте си на петите.

69.

Звънецът на входа — сигурно лимузината я чакаше. Помоли кмета за половин час отсрочка, но явно така му е припарило под краката, че не се е стърпял.

Тъкмо довършваше прическата си. И нямаше намерение да се гримира в колата. Ще каже на шофьора, че е длъжен да почака.

Стъпките й отекваха по паркета, докато вървеше към преддверието.

— Ейб!

— Търсих те по телефона, но ти не отговори…

— Да, знам — призна тя. — Чух съобщението ти, но се прибрах толкова късно…

— Илейн ми каза, че сте говорили. — Глицки примижа от вятъра и слънцето. — Имаш ли нещо против да вляза за малко?

— Само че очаквам да… добре, влизай. — Усмихна му се лъчезарно. — Но само за минутка. Отивам на митинга.

Той спря като закован.

— Ще участваш в шествието на Мохандас?

Тя протегна ръка към него.

— Ейб, не е каквото си мислиш. Кметът ме помоли аз да занеса разрешението. Нищо особено. — Сви рамене. — Политическа услуга. Лимузината ще пристигне всеки момент…

Той притисна с длан вратата и я затвори. Тя опита друга усмивка — смутена, загрижена за тревогите му. Пристъпи към него…

— Не — каза той.

Лорета се дръпна.

— Какво има, Ейб?

Не разчиташе никакво изражение в погледа му. Опита отново да докосне ръката му. Той отбягна пръстите й.

— Само още половин час ми оставаше да прибера Кевин Ший, да сложа край на всичко това — започна Глицки, — а ти, Лорета, ми заби ножа в гърба.

Бавно се отдалечи от нея, поддържаше разстоянието, докато минаваха през огромния като пещера хол към библиотеката.

— _Моля те_, Ейб, нищо такова не съм правила! Напротив, стараех се да помогна и на двама ви. Не исках Илейн да допусне грешка, заради която да си загуби работата, нито исках накрая да изхвърлят _и тебе_ най-позорно от полицията.

Той кимна на себе си, сякаш се увери в някакво подозрение. Но с нищо не се издаваше.

— Какво те кара да предполагаш подобен край?

— Отстраняването ти от длъжност, ето какво! Ейб, само си вредиш с тази…

— Лорета, как научи, че са ме отстранили от длъжност?

Тревожен сигнал — бе загубила самообладание. Една веничка изпъкна на слепоочието й.

— Ами, аз…

— _Аз_ научих към полунощ. А ти?

Той успя да я принуди да влязат в библиотеката, където бяха и първата вечер. Само на това място в цялата къща се чувстваше по-уверено.