Чтение онлайн

Водният поток веднага намаля до ручейче, водата постепенно се изтичаше от коридора. Чейс седеше задъхан на пода, а от него се стичаше кална вода.

— Еди, добре ли си? — попита Нина, помагайки му да се изправи.

— Мили боже! — изплю той, бършейки лицето си с ръце. — Каква е тая връзка между теб и местата със смъртоносни капани? Добре стреляш, обаче. Ако не го беше улучила в рамото, той щеше да ме убие.

— Целех се в главата му.

Чейс повдигна вежда.

— Наистина ли?

— Ами… не — призна си тя. — Просто реших, че ще прозвучи добре. Всъщност просто стрелях в неговата посока. — Той се усмихна и я стисна за раменете.

Мичъл се облегна задъхан на стената.

— По дяволите, на косъм бяхме. — Той протегна ръка и вдигна Екскалибур.

— Между другото, благодаря за помощта — каза Чейс с неприкрит сарказъм.

— Сега не му е времето, Еди — каза Нина, като застана между двамата мъже. — А ти как успя да ни откриеш? — Тази мисъл естествено доведе до следващата. — О, господи, Клоуи. Ами ако навън има още хора?

— По-добре да тръгваме — каза Чейс, опитвайки се да изцеди колкото може дрехите си. Преди да тръгнат през тунелите, той отново хвърли един поглед към Мичъл. По-голямата част от водата от изпитанието на Нивиен се беше отекла, но миризмата на запалимия газ от камерата сега се просмукваше в цялата система, разпростирайки се навсякъде, след като въздухът отвън вече проникваше в гробницата.

Събраха нещата си, които бяха оставили на брега на басейна. Нина съблече ризата на Мичъл и облече дрехите си, след което взе уоки-токито.

— Клоуи, там ли си? — Мълчание. — Клоуи, чуваш ли ме? — Отново никакъв отговор. — По дяволите!

Те тръгнаха към изхода, Мичъл водеше, хванал меча в ръка. С приближаването към подножието на хълма, миризмата на газ постепенно започна да изчезва. Над главите им проблесна дневна светлина. Нина надникна над рамото на Мичъл с надеждата да види Клоуи, но не забеляза никой. Тя се накани да я повика, но Чейс постави предупредително ръка на рамото й.

— Излизам да проверя — прошепна Мичъл и започна да се изкачва нагоре. — Изчакайте ме тук.

Нина и Чейс го наблюдаваха, докато той предпазливо надникна над ръба на входа. Спря се за миг, очевидно не видя никого и продължи напред, оглеждайки се на всички страни…

Внезапно го сграбчиха две грамадни ръце, издърпаха го от тунела и го хвърлиха на земята. Максимов, с превързано чело, се надвеси над него. До него се изправи друг мъж.

Нина го позна от снимките, които им беше показал Мичъл. Това беше Круглов, дясната ръка на Васюкович.

— Джак Мичъл — рече с отвращение той и добави нещо на руски. Мичъл се накани да отговори, но Круглов го ритна и го накара да млъкне. — Доктор Уайлд! Знам, че сте долу, така че излизайте!

Нина се отдръпна назад в тъмнината и се блъсна в Чейс.

— По дяволите! — прошепна тя. — Какво ще правим сега?

— Доктор Уайлд! — повтори нетърпеливо Круглов. — Излезте веднага или ще убия приятелите ви.

— О, боже! — прошепна Нина с нарастващ страх. — Хванал е и Клоуи.

— Дай ми фотоапарата си. Бързо! — заповяда Чейс. Объркана, Нина го извади от джоба си и му го подаде. — Излизай.

— Какво?

Той се заигра с настройките на фотоапарата.

— Аз идвам след теб, просто ми спечели няколко секунди. Тръгвай!

Нина с неохота излезе на светло. Широката уста на Круглов се разтегна в самодоволна усмивка.

— Добре. Благодаря ви, че ни намерихте Екскалибур. — Той й даде знак да излезе навън.

— Къде е Клоуи? — попита Нина, докато бавно се изкачваше по стръмното. Също както и Захар, Круглов очевидно нямаше представа, че Чейс също е в гробницата.

— Тук е. Йорги, доведи я. — Круглов махна с ръка на някого; само след миг се появи Клоуи, водена от мъжа с качулката, когото Мичъл беше изхвърлил от замъка. Той седеше до нея и я държеше здраво за ръката.

— Клоуи — каза Нина, като спря на няколко фута от изхода. — Добре ли си? — Клоуи не отговори, само успя да кимне ужасена. — Пуснете я. Вече не ви трябва.

— Така е — съгласи се Круглов. — Йорги.

Йорги се ухили — и Клоуи потрепна, отметна глава назад и изпъшка. Той пусна ръката й тя падна по лице на земята със стърчащ от гърба нож.

— Не! — изпищя Нина. — Копелета гадни! Защо я убихте, тя не беше направила нищо!

Максимов като че ли споделяше мислите й и очевидно възрази нещо на руски. Шефът му го отряза с едно махване на ръката.

— Излизай от дупката — заповяда той, изваждайки пистолет. — Веднага!

Докато излизаше, Нина усети, че й се повдига при вида на падналата Клоуи и кръвта, която се просмукваше в якето й.

— О, господи — прошепна тя, когато излезе навън и видя руснаците, заобиколили входа. Максимов, Дина, убиецът на Клоуи и още трима, които не познаваше. Мичъл лежеше заедно с Екскалибур на земята в краката на Круглов.

Не виждаше никакъв начин за бягство.

Освен ако Чейс не измислеше нещо.

Потискайки шока от току-що случилото се отвън, Чейс откри онова, което търсеше — остър камък, който стърчеше от полегата стена на тунела. Той се приближи и разби фотоапарата в него, отчупвайки стъклото, покриващо светкавицата. Круглов чу звука и се наведе, за да открие източника му.

Чейс включи брояча и хвърли фотоапарата обратно в тунела — после започна да брои на ум. Десет, девет…

— Ти! Навън! — изрева Круглов и вдигна пистолета си.

— Добре де, излизам — отвърна Чейс, като вдигна ръце и бързо започна да се изкачва по склона навън. Видя Мичъл на земята, Нина, коленичила край бездиханната Клоуи — и хората на Круглов, скупчени около водача си. Той погледна към Нина и с очи й показа земята. По лицето й се изписа разбиране. — Но знаете ли какво прави „квак“?

Круглов го погледна озадачен.

— Какво?

— Патката! — Той се хвърли на земята и Нина го последва.

На дъното на тунела броячът на фотоапарата стигна до нулата.

Той изщрака, светкавицата проблесна…

И електрическата искра запали метана във въздуха.

Концентрацията на газ едва ли беше достатъчна, за да се подпали, но се получи и само след миг огънят се запромъква през тунелите към дълбоките джобове, наситени с метан, които се намираха в дълбините на Хълма. Те изригнаха и верижната реакция породи взривна вълна, която се понесе към изхода…