Чтение онлайн

Нина се осмели да погледне през рамо към погребалната камера. Чейс се беше отместил в мига, когато чу гласовете на новодошлите, и сега се криеше зад ковчега на Артур. Но руснаците щяха да го открият скоро.

За щастие те се интересуваха повече от това, което Мичъл държеше в ръцете си.

— Добре, намерил си меча.

Мичъл го вдигна и се приготви за битка.

— Искаш ли реванш, Захар?

Руснакът отново се усмихна и поклати глава.

— Не мисля. Освен това веднъж вече те победих. А сега го остави на земята и върви ей там. — Той кимна към задната стена.

Мичъл неохотно остави Екскалибур на пода и двамата с Нина се отдалечиха. Тя отново хвърли бърз поглед към гробницата. Чейс не се виждаше никакъв — и като че ли руснаците мислеха, че вътре са само двамата с Мичъл.

— Вътре има много по-ценни неща от меча — каза тя на Захар, като махна към прохода. — Това е гробницата на крал Артур — и е пълна със съкровища. Ако ни пуснеш — твои са. Всичките.

— Съкровища ли? — каза Захар. Той погледна към входа, разочарован от онова, което видя вътре. — Няма никакви съкровища.

— В ковчезите са. Всичкото кралско злато и бижута на Артур.

Двамата руснаци се спогледаха.

— Застанете до стената — каза Захар, като отново насочи автомата си към Нина и Мичъл. Той кимна на другия мъж. — Орловски?

Гологлавият изръмжа, отиде до входа на гробницата, надникна вътре и видя двата ковчега. Погледна към Захар и влезе вътре…

Ръката на Чейс се появи иззад ъгъла и заби в лицето на Орловски отрязаното парче камък, засипвайки пода със зъби. Руснакът изрева и падна назад, оплисквайки стените с кръв от разбитата си уста. Пистолетът излетя от ръката му и се плъзна по каменния под.

Захар изпъшка изненадано, завъртя се и стреля с автомата си към входа миг, след като Чейс отскочи встрани, за да се прикрие. Стрелбата отекна оглушително в тясното пространство. Нина изпищя и притисна длани към ушите си, а Мичъл се хвърли към Захар. Той го забеляза и насочи пистолета си към него, без да сваля пръст от спусъка. Куршумите се забиха в стената и от нея се разхвърчаха парченца скала. Нина се наведе тъкмо навреме, на стената зад гърба й се появиха вдлъбнатини от куршуми.

Мичъл сграбчи ръката на Захар, която държеше пистолета, точно преди оръжието да опре в лицето му. Захар изръмжа и стреля. От дулото бълвна огън и опърли слепоочието на Мичъл. Американецът изкриви лице от болка. Захар изтръгна пистолета от захвата му и се прицели в главата на Мичъл…

Единственото, което се чу, беше сухо изщракване. Пълнителят беше празен.

Чейс чу звука и се втурна в камерата, прескачайки падналия руснак.

— Нина, бягай!

— А Джак? — извика тя, забелязвайки Мичъл, който се бореше със Захар. Празният пистолет падна на пода до съборените фигурки на Ланселот и Галахад.

— Махай се от тук! — той я бутна към изхода, след което се включи в борбата, която се водеше в средата на стаята.

Стиснал едното си око, Мичъл не успяваше да реагира достатъчно бързо, за да блокира Захар, който се завъртя около него и заби лакът в слепоочието му. Мичъл залитна назад, Захар не пропусна да се възползва от предимството си и го ритна в стомаха. Мичъл се блъсна в стената и се свлече на пода, останал без дъх.

Захар се усмихна триумфално и се обърна към Чейс.

Който замахна с меча към главата му, с намерението да я разцепи надве…

Ръцете на руснака се стрелнаха нагоре с впечатляваща бързина и дланите му се заключиха около острието точно преди да се забие в челото му. От ръба на меча се процеди капка кръв. За миг двамата мъже останаха неподвижни, вперили очи един в друг.

След което Захар помръдна.

Чейс очакваше ритника, но въпреки това не успя да го избегне. Захар се завъртя и замахна с крак, подсичайки нозете му. Чейс залитна и се приземи в центъра на нарисуваната Кръгла маса. Падайки, изпусна Екскалибур — и за свой ужас осъзна, че Захар все още го държи в окървавените си ръце.

Захар подхвърли меча във въздуха, сграбчи го за дръжката и го вдигна над главата си. Наведе поглед към Чейс, готов да го забие с всичка сила в стомаха на англичанина…

Кървава дупка цъфна на лявото му рамо.

Залата екна при гръмкия изстрел от пистолета на Орловски — който се оказа в ръцете на Нина. Захар се завъртя, Екскалибур излетя от ръката му и се приземи на пода в другия край на стаята. Той притисна ръка към раната си и залитна назад… спъвайки се във фигурката на Ланселот.

Ключът се завъртя.

Изпод пода се разнесе скърцане на метал и някакъв древен механизъм, поставен в очакване още през дванайсети век, най-после се задейства.

— Ох, мамка му! — промърмори Чейс.

Нина вдигна глава към тавана, от най-близкия отвор повя вятър — водата, която само след миг щеше да залее камерата, изтласкваше въздуха от тръбите. Но точно зад нея се разнесе друг, още по-ужасяващ звук — грамадната каменна врата на входа започна бавно да се спуска.

— Да се махаме! — извика тя. Мичъл се изправяше от пода, Екскалибур се намираше недалеч от него, а Чейс все още лежеше по гръб в средата на камерата…

От дупките с ужасна сила бликна мръсна кафява вода, която повлече Орловски и го блъсна в стената. Захар цопна на пода и извика от болка. Леденият поток блъсна Чейс от всички страни едновременно, напълни устата и носа му с вода и той се опита да се изправи, кашляйки и плюейки.

Единствено Мичъл, притиснат към стената, успя да се изправи. Той се приближи, залитайки, към Екскалибур, и измъкна мокрия меч от калната каша.

Бушуващият поток се втурна покрай краката на Нина, като я блъсна към вратата и изтръгна пистолета от ръката й. Той изчезна в бурната вода. Каменната врата продължаваше да се спуска, до пода оставаха пет фута… Тя се пъхна под нея и се озова в коридора.

— Еди! Джак!

Мичъл се придвижваше край стената, а водата продължаваше да се покачва.

— Нина, махай се от тук!

— Никъде не отивам без Еди!

Блъскан от бурните води, полузаслепен от пръските в очите му, Чейс се изправи на четири крака и вдигна глава над водата. Но помещението се пълнеше с ужасяваща скорост.

И щеше да се напълни още по-бързо, щом вратата се затвореше окончателно…

Мичъл стигна до изхода. Още три фута до пълното затваряне. Той се хвърли на пода и се претърколи под вратата.

— Еди!

Паниката в гласа на Нина подейства като инжекция с адреналин на Чейс, който се отърси от вцепенението, причинено от студената вода. Той видя изхода, който вече се беше стеснил едва до два фута, плочата почти допираше повърхността на водата.

Последен шанс…

Чейс скочи на крака и веднага се гмурна напред, като се приземи по корем на няколко фута от вратата, понесен от водата, която изтичаше през непрекъснато стесняващия се отвор. Докато се промушваше през него, петите му се удариха в долния й ръб. През гръмотевичния шум на водата той чу последния ужасен писък на Захар, след което и двата звука рязко се изгубиха, когато каменната врата се затвори с трясък.