Чтение онлайн

— Ако ми беше обяснил как стоят нещата, никога нямаше да замеся Мици — горчиво отвърна Чейс.

— Щом Васюкович е смятал, че ти ще му отнесеш меча, защо, по дяволите, беше пратил Круглов и хората му също да го търсят? — попита Нина.

— Както вече казах, Круглов не ми вярваше.

— И сега какво? — попита Чейс. Той махна с ръка към вестниците. — Круглов е на всички първи страници; няма как да отрече участието си в това. Боже, едно от ченгетата ви каза, че той е убил някакъв нещастник пред очите на пет хиляди свидетели.

— Наистина ли смятате, че руснаците ще ни го предадат? — попита Мичъл. — Като се има предвид какви са ни отношенията в момента заради спора върху изкопаемите в полярните области? Той е дясната ръка на един от най-могъщите мъже в цялата страна, който по случайност е и личен приятел на руския президент. Никога няма да го предадат, независимо какъв политически натиск ще им бъде оказан.

— Значи просто ще му се размине? — попита недоверчиво Чейс. — Той убива хора, след което бяга да се скрие в Русия и ни се присмива оттам?

— Дори не се крие. Господин Кълъм? — Мичъл се обърна към един от другите хора в стаята, белокос мъж, когото Нина и Чейс бяха видели на приема в посолството предишната вечер, и взе от него една снимка. Тя беше направена с телеобектив и показваше Круглов на задната седалка на един джип, който минаваше през портал, вграден във висока стена. Фигурата до него не се различаваше добре, но като че ли беше Дина.

— Тази снимка е направена преди около два часа — каза Мичъл. — Това е имението на Васюкович, югозападно от Москва. Щом разбрахме, че Круглов е напуснал Англия, веднага наредихме на разузнавателните ни единици там да започнат да го търсят.

— Как се е измъкнал от страната, по дяволите? — попита Нина.

— Човекът е бил шпионин. Знае всички номера и зад гърба му са милиардите на Васюкович. Имаш ли пари, граничният контрол нищо не значи.

— Значи твоите шпиони знаят къде отива, но не са успели да го спипат преди да отиде там? — попита Чейс. — Господи, а пък аз си мислех, че МИ-6 са безполезни!

— Нямаше време да сформираме екип за залавянето му — защити се Мичъл. — А и ЦРУ въобще не бяха доволни, че провеждахме наша собствена разузнавателна операция зад гърба им.

Чейс изсумтя презрително.

— И сега мечът е във Васюкович? Най-вероятно вече се е запътил към своята база, готов да взриви света!

— Наникъде не се е запътил — каза Мичъл. — Поне не до утре.

— От къде знаеш? — попита Нина.

— Тази вечер организира прием в имението си. От онези, които не би му се искало да проваля — продължи той, изпреварвайки задаването на очевидния въпрос. — Планира го от месеци, това е неговият начин да затвърди влиянието си — целият нов руски елит ще бъде там.

— Сигурен ли си? — попита Чейс. Нина го погледна; веднага разбра, че той подготвя своя план.

— Всъщност и аз бях поканен — отвърна Мичъл. — Въпреки че вече не съм толкова сигурен, че името ми фигурира в списъка с гостите. Но няма начин приемът да бъде отменен, независимо че Екскалибур е вече в ръцете му. Всъщност, доколкото познавам Леонид, той умира от желание да се похвали с него.

— Значи си сигурен къде ще бъде той тази вечер и знаеш къде ще бъде и мечът тази вечер?

— Да, защо?

Чейс му се усмихна безрадостно.

— Защото щом ще прави купон… ние сме длъжни да му го развалим.

Москва

Въпреки че се намираше само на няколко градуса по на север от Лондон, руската столица беше значително по-студена. Дори за краткото време, през което притича от самолета на Държавния департамент до очакващия ги линкълн навигатор, Нина усети, че измръзва до кости.

— Трябва да дойдеш тук през зимата — каза Чейс, докато се придвижваха към града. — Мислиш си, че в Ню Йорк е ветровито? В сравнение с това място там е като оазис на безветрието.

— Бил ли си тук и преди?

— Два пъти. По работа.

— Тогава ли се запозна с приятеля си, на когото се обади от самолета?

Чейс изсумтя.

— Той не ми е приятел, а един извратен дребен паразит, който заслужава да бъде сритан отзад.

— О, значи той е мъж? — възкликна Нина, като повдигна изненадано вежди. — Да не искаш да кажеш, че на този свят съществува държава, в която не те очаква някоя млада жена, готова да се отзове на обаждането ти? — В мига, в който го каза, се сети, че всъщност вече има една такава държава — Швейцария, — и тъкмо се канеше да му се извини, че е проявила такава нетактичност, когато Чейс й се усмихна тъжно и тя разбра, че й е простено.

— Всъщност имам позната и в Русия — каза той след като мигът на неудобство отмина, — ала тя няма да е подходяща за тази работа. Но този тип е.

— Кой е той? — попита Мичъл. — Като че ли не му вярваш особено.

— Вярвам му дотолкова, че щом го видя, да го тръшна на земята. А последният път, когато се срещнахме, той беше толкова надебелял, че с голям зор успях да го повдигна. Но щом се заговори за пари, човек до голяма степен може да му се довери. Така че се надявам да носиш портфейла си. Той е от хората, които не правят нищо даром.

— Как се казва? — попита Нина. — И с какво се занимава?

— Казва се Павел Приковски и наистина е голям задник — отвърна Чейс. — Някога беше офицер в ГРУ, руското военно разузнаване. Сблъсквали сме се на два пъти, докато работихме за враждуващи страни, а по-късно той започна да работи на частно, като наемен охранител.

— Също като теб — каза Мичъл.

— Въобще не е така! — отвърна обиден Чейс. — Задачата ми беше да се грижа за хората, а неговата — да се „погрижи“ за тях, ако ме разбирате. Но всъщност така започна, по-късно се захвана с други неща, когато се усети, че може да изкара повече пари от същите хора, без да рискува главата си. Сега урежда забавления за партитата на богатите си клиенти.

Нина сви устни.

— Под забавления едва ли имаш предвид смешни шапки и балони.

Той се ухили сардонично.

— Не съвсем.

Те продължиха да се движат по магистралата, като задръстванията се увеличаваха с приближаването им към центъра на Москва. Нина никога не беше идвала в Русия и с интерес наблюдаваше заобикалящия я град. В по-голямата си част изглеждаше точно така, както си беше представяла един построен от комунистите метрополис — сивите, ъгловати и безрадостни огромни жилищни блокове доминираха в пейзажа.